Главният прокурор поиска от ВКС тълкувателно решение за връщането на делата
Главният прокурор Сотир Цацаров поиска от Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) да излезе с тълкувателно решение, с което да сложи край на противоречивата съдебна практика за това кога делото се връща на прокуратурата.
Той е формулирал три въпроса до върховните съдии.
Представлява ли непълнотата и противоречието в събраните в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства необоснованост на обвинителния акт и съставлява ли съществено нарушение на специалните правила по чл. 246 НПК, което е основание за връщане на досъдебното производство?
Представлява ли необоснованост на обвинителния акт несъответната, според съда, правна оценка на фактите по обвинението и основание ли е за връщане на делото в досъдебното производство?
Дължи ли се и при какъв стандарт, с оглед уредбата в чл. 246 НПК, анализ на посочения в обвинителния акт доказателствен материал и мотиви, с които да се обоснове правната квалификация на повдигнатото обвинение? Отсъствието им представлява ли отстранимо съществено процесуално нарушение, което е основание за връщане на делото?
В искането си до ВКС главният прокурор подчертава, че приетото преди близо 15 години от Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС Тълкувателно решение №2/2002 г., макар и прието при действието на стария Наказателно-процесуален кодекс, не е загубило актуалност. Именно в това тълкувателно решение ВКС изведе задължителните реквизити на обвинителния акт, чието отсъствие води до ограничаване на правата на страните и съществено нарушава процесуалните правила. Тогава ВКС посочи, че такива са „фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия“.
„Отграничени са хипотезите, при които други непълноти в съдържанието на обвинителния акт поначало не са основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза и могат да се установяват и в хода на съдебното следствие – „начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите“, „условията за прилагане на чл. 53НК или някои обстоятелства, които отегчават или смегчават отговорността на обвиняемия“, „причините и условията за извършване на престъплението“, припомня Цацаров в искането си до ВКС становището, застъпено в тълкувателното решение през 2002 г. И посочва, че тогава върховните съдии са постановили, че „когато не съставляват признаци на престъплението, фактите от тази категория могат да се установяват в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда“.
Въпреки това, според главния прокурор, не са преодолени затрудненията при приложението на закона, когато се приема, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК. „Нееднакво и нееднозначно от съдилищата се определят процесуалните нарушения, водещи до неяснота в обвинителната теза, която затруднява привлеченото към наказателна отговорност лице да разбере естеството на повдигнатото обвинение и обуславящите необоснованост на обвинителния акт, която се свързва с правните изводи, следващи фактическото обвинение, обективността и пълнотата на решението“, твърди Сотир Цацаров.
В искането си той сочи, че някои съдебни състави например връщат делото на прокуратурата, когато установят несъответствие между правната квалификация и изложените фактически обстоятелства в обвинителния акт, поради противоречие между обстоятелствената и заключителната му част.
„Подобен подход, който не държи сметка за суверенното право на прокурора, при осъществяването на основната му конституционно регламентирана функция, да формулира обвинение в изложение на факти и аргументи с обем и по начин какъвто намери за добре, се използва и при констатиране на грешки и неточности в конкретизацията на съставомерните вредни последици, средствата за извършване на престъпление, описанието на действията на привлечените към наказателна отговорност съучастници, индивидуализирането на времето на извършване на деянието, както и при посочване на доказателствените източници, с които се обосновава обвинителната теза“, заявява Цацаров.
Според него, вместо всяко процесуално нарушение да се оценява според влиянието, което оказва върху правата на участниците в производството, съдии поставят допълнителни критерии към съдържанието на обвинителния акт, които надхвърлят стандарта на чл. 246 НПК. И дава следните примери за такива допълнителни критерии, които според него не са предвидени в закона – „анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства“ и съответните им „правни изводи за наличие на обективните и субективни елементи на отделните престъпления и тяхната правна квалификация“.
Според главния прокурор това налага ВКС да приеме ново тълкувателно решение.
Източник: legalworld.bg