Новият орган срещу корупцията „поглъща“ БОРКОР и КПУКИ
Неработещият от създаването си преди 5 години Център за борба с корупцията БОРКОР най-после ще бъде закрит, а сходна съдба ще имат Комисията за конфликт на интереси, отдели в Сметната палата и др. неработещи органи, които или ще бъдат закрити, или преобразувани.
Това се разбра от текстовете в новата Стратегия за превенция на корупцията до 2020 г., която бе представена днес от министърът на правосъдието Христо Иванов и вицепремиера Меглена Кунева. В нея е разписан хоризонт до 2020 г., в който основните цели са „България да се превърне в държава, в която дребната корупция е ограничена в значителна степен до средните за Европейския съюз равнища, корупцията по високите етажи не остава безнаказана, антикорупционните институции работят ефективно и имат реален превантивен ефект върху корупционните прояви, а възприятията и опитът на граждани и фирми за нивата на корупцията в България са намалени в значителна степен.“
„Анализите показват, че съществуващата разгърната система от органи с често дублиращи се или неефективно разпределени антикорупционни правомощия не дава необходимите реални и конкретни резултати в борбата с корупцията. Всяка институция създава собствено антикорупционно звено, но резултатите от работата му не са видими. Създава се усещането, че проблемът се прехвърля между институциите, към него се подхожда бюрократично и не се действа с нужната решимост и категоричност. Понякога проблемът не се и разпознава своевременно“, се казва в стратегията.
Като основен акцент в нея е посочено създаването на нов антикорупционен орган, който да анализира и проверява декларации за имотно състояние и конфликт на интереси, да разработва етични стандарти и стандарти за почтеност на институциите, методологии за оценка на риска от корупционно поведение, подготвяне на законопроекти и др. Очаква се този орган да може да изисква информация, в това число такава, съставляваща банкова и данъчна тайна и да може да сезира Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Относно правомощията на КОНПИ, авторите предлагат те да се разширят, като се намали размера на несъответствието в имуществото на проверяваното лице, който в момента е 250 000 лева. Предлага се комисията да може да извършва проверки и при сезиране от други органи с контролни функции, в това число единния антикорупционен орган.
Друг основен акцент е изграждане на специализирано междуведомствено звено между прокуратурата, ДАНС и МВР за разследване на престъпления, извършени от лица, заемащи или заемали висши държавни длъжности. Освен корупцията във високите етажи на властта, звеното ще разследва и изборната търговия, като за целта ще има промени и в Изборния кодекс.
В стратегията са разписани и специални мерки за разследване на корупцията в МВР и съдебната власт. Предвиден е засилен контрол чрез анализ и проверки на декларациите за конфликт на интереси и имуществено състояние на магистратите, действащи системи за проверка на почтеността и ефективни методологии за оценка на риска от корупционно поведение. Други описани мерки са въвеждането на ротация на служителите, работещи на рискови за корупция места, както и разширяване на мандатните длъжности, но подробности не са описани. Предвидено е още задължение за връщане на получените при напускане на службата обезщетения от служители, осъдени за корупция.
В стратегията се казва още, че гражданите трябва да бъдат поощрявани да сигнализират за случаи на дребна корупция. За целта ще се дават парични награди на хората и длъжностните лица, които са подали сигнали за корупция, довели до ефективни присъди или санкции на уличените лица, както и ще бъде обособен фонд за награждаване на разследващи журналисти в областта на корупцията.
„Стратегията предвижда такова специализирано звено, което ще бъде на база на досегашната практика в прокуратурата да създава специализирани звена със споразумения с различни други институции. В случая става дума за споразумение между прокуратурата, ДАНС и МВР. Това дефакто създава един съвместен екип. Създаването на това звено в момента се случва и се очаква на 6 април да заработи. Базирано е на досегашния опит на прокуратурата в създаването на такива екипи, които ще работят заедно. Това се основава на оценката, която даде ЕК в последния си доклад. Идеята ни е от септември някъде да започне процеса на подбор на кадри и тяхното обучение, така че от следващата финансова година да заработи единният антикорупционен орган“, обясни днес министър Христо Иванов. Меглена Кунева добави, че това звено ще се помещава в ДАНС, но няма да има достъп до тяхната информация.
Заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев каза, че през последните 15 години в България специализираните разследващи структури са били в порядъка на около 20-30 души. Този път звеното ще бъде от около 50 души. Гунев уточни, че звеното ще е на пряко подчинение на главния прокурор, а в ГДБОП ще продължи да работи друго звено, което също има отношение по противодействие на корупция, но на по-ниските етажи на властта.
