Никола Филчев разкритикува новата съдебна реформа и съдия Ченалова

За такива нарушения в миналото не можеше да останеш и един ден съдия, каза по повод на съдия Ченалова бившият главен прокурор. Филчев се изказа остро и срещу становищата, които застъпва напоследък проф. Близнашки.

Конституционната реформа на съдебната система трябва да бъде много по-мащабна от обявената от правителството. За да е успешна реформата, трябва предварително да определим каква е целта, какво не функционира и какво искаме да променим в съдебната система. Без това не може да се върви напред, а само ще преливаме от пусто в празно. Това заяви  проф. Никола Филчев, бивш главен прокурор на България през периода 1999 г. – 2006 г.

Според него „ефективността на съдебната система зависи от три фактора: Първо, справедливост, което означава наказанието да съответства на престъплението. Второ – бързина на наказването, защото колкото по-отдалечено е наказанието от престъплението, толкова по-малко е неговото поправително и превантивно въздействие. И трето – неотвратимост на наказанието, което означава след всяко престъпление неизбежно да следва наказание.

Какви средства трябва да се използват за постигането на тези три цели?

На първо място трябва да се засили инстанционният контрол, т.е. контролът на по-горните съдебни инстанции върху по-долните. Анализът на съдебната практика показва, че твърде много присъди се отменят или изменят от по-горната инстанция поради нарушения на процесуалния или материалния закон.

След това е нужно да се определят строги срокове, в които контролният орган трябва да реагира – да извърши проверка, да констатира нарушението, за да бъде наказан виновният магистрат. Например в едномесечен срок от извършване на нарушението следва да е направено предложението за наказване на виновния магистрат.

Съществува развита система от многобройни контролни органи в съдебната система, които получават твърде високи заплати и не работят

Днес съществува изключително развита система от многобройни контролни органи в съдебната система – инспекторат на ВСС със сътрудници, Министерство на правосъдието с безброй инспектори и сътрудници, Висш съдебен съвет със сътрудници. Всички тези контрольори получават твърде високи заплати. А резултат от тяхната контролна дейност не се вижда. По-точно – те не работят. Не извършват контролна дейност. Виждат се само някакви началници, които като замаяни обикалят телевизиите и облъчват обеднелия, болен и смачкан народ с лозунги, как щели да направят съдебна реформа, тия щели да махнат, ония щели да сложат и така да оправят работата.

Преди 42 години, когато започнах професионалния си път като районен съдия, действуваше проста и ефективна система за контрол в съдебната система. Идваха инспекторите от Министерството на правосъдието и Върховния съд, проверяваха и до един месец Министърът на правосъдието наказваше виновния за извършеното нарушение. И това се публикуваше на последната страница на Бюлетина на Министерството, който беше най-страшното четиво. Днес процедурата е усложнена до абсурд“, посочва проф. Никола Филчев.

Контролът на Върховния административен съд върху кадровите решения на ВСС е противоконституционен

По думите му „контролът на Върховния административен съд върху кадровите решения на ВСС е противоконституционен. Конституцията постановява, че ВСС налага тежките дисциплинарните наказания. Той назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. А като се приема, че решенията на ВСС подлежат на обжалване пред ВАС, с това се пренася решаването на въпроса в друг орган – в съда. Първо, това противоречи на Конституцията. Второ, по такъв начин се създава възможност наказаният от ВСС магистрат да избегне наказанието. Трето, решаването на въпроса се забавя твърде много.

За да функционира контролната система, на правосъдието е нужен и професионализъм, който младите колеги трябва да усвоят от по-опитните, от старите съдии във Върховния съд. А не да си мислят, че животът започва от тях.

Скандално известна съдийка от СГС ни разяснява как ще реформира прокуратурата

Тежко нарушение на процесуалната дисциплина е забавянето на насрочването и решаването на делата, и написването на решенията. Нарушаването на сроковете често е признак за корупция. Това нарушение трябва да влече след себе си тежка отговорност за виновните. Нищо подобно няма в нашата съдебна система. Тия дни по телевизията една скандално известна съдийка от Софийския градски съд, самоообявила се героически за жертва на политическа репресия, ни разясняваше, как щяла да реформира прокуратурата. А всъщност тя е известна с това, че пет години е държала в бюрото си решено дело срещу подсъдим банкер, докато изтече абсолютната давност. На пръв поглед „малко позабавила решението, щото била претоварена“. Няма съмнение обаче, че за това „леко забавяне“, тя е била щедро възнаградена. По-друго дело същата госпожа, след като го отлагала няколко години, го прекратила и изпратила на друг съд по подсъдност. С което дала възможност на подсъдимия да избяга и да се измъкне от отговорност за тежко престъпление. А тя къде е гледала, когато е образувала делото? За такива нарушения в миналото не можеше да останеш и един ден съдия. А ако избегнеш наказателна отговорност, си имал голям късмет. Но както виждате, госпожата днес е първа пазителка на морала в обществото.

По въпроса за разделянето на ВСС има аргументи „за“ и „против“. Повечето от тях са вече обсъдени. Лично аз не виждам полза от разделянето на ВСС. Колкото по-малоброен е един орган, толкова по-голяма е възможността да се въздейства върху него. Има разум в предложението да се намали срока на мандата на ВСС на 3-4 години. Членовете на ВСС извършват административна дейност, те администрират. А по професия са магистрати – съдии, прокурори и следователи. Е, тогава да отиват и да правораздават, а да не се заседяват на административна длъжност.

Георги Близнашки беше много буден студент и извървя дълъг път от любимец на академик Ярослав Радев до днешните му превъплъщения

Относно решение №3 от 2003 г. на Конституционния съд. Това решение е предизвикано от мен. Като Главен прокурор през 2002 г. аз поисках от Конституционния съд да тълкува разпоредбата на чл. 158, т.3 от Конституцията, предложих становище и го аргументирах. И Конституционният съд прие моето тълкуване. Това решение и до днес играе положителна роля в нашия държавен и обществен живот. Във връзка с това звучи странно призивът на Кунева да се изпълнява особеното мнение към решението на КС, а не самото решение. Тук се присъединявам към съвета, който й даде бившият конституционен съдия Георги Марков, да чете повече.

Що се отнася до становището на Георги Близнашки, който беше много буден студент и извървя дълъг път от любимец на академик Ярослав Радев до днешните му превъплъщения, не приемам мнението му, че въпросното решение на КС било писано от непрофесионалисти. Остана само да каже, че когато той бъде назначен в Конституционния съд, то компетентността на съдиите ще се повиши много. Иначе Г. Близнашки трябва да бъде поздравен затова, че има собствено мнение и често се изказва правилно.

Източник: в-к Преса