Най-фрапиращите нарушения на Закона за СРС са в София

Най-много и най-фрапиращи нарушения на Закона за специалните разузнавателни средства се извършват в София. Това заяви председателят на Националното бюро за контрол на СРС Бойко Рашков.

На 08.04. се проведе работна среща по проблемите при използването на СРС, по инициатива на  председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и главния прокурор Сотир Цацаров. На нея присъстваха  Бойко Рашков, председателят на ДАНС Димитър Георгиев, зам.-министърът на правосъдието Петко Петков,  шефът на ДАТО Цветан Китов, депутати, председатели на окръжни съдилища, прокурори и представители на МВР.

В изявление пред медиите Бойко Рашков обясни, че надделява мнението във ВСС да бъде внесено искане за вземане на компетентно решение, което да позволи в Софийския градски съд да има съдия, който преимуществено да се занимава с разрешаването на СРС.

„Сега забелязваме, че по разрешенията са били ангажирани граждански съдии, а не наказателни. Човек, който дава разрешение за използване на СРС, трябва да има подготовка в областта на наказателното право“, заяви Рашков.

На практика, на вчерашното заседание, по предложение на и.ф. председателя на СГС Владимир Йорданов, ВСС назначи съдия Димитрина Ангелова за зам.-шеф, котто ще се занимава основно със СРС-тата.

Рашков обясни още, че най-честите нарушения при СРС са свързани с исканията, които се изготвят от органите по чл. 13 от ЗСРС – те не се мотивират така, както изисква законът.

На второ място сред проблемите той постави това, че съдиите издават разрешения за престъпления, за които не е допустимо прилагането на СРС. Каза още, че са давани разрешения за деяния, които са декриминализирани години преди е поискано разрешението: „Самият факт, че се дават разрешения за деяния, за които законът не допуска прилагането на СРС, означава, че на нашето общество съдът е длъжник. Той трябва да бъде една надеждна преграда срещу закононарушенията, свързани с използването на СРС, които са тайни способи. Човек не знае, че се прилагат в даден момент и за разлика от явните способи, с които се ограничават човешките права, при СРС-та човек не може да реагира. Не може да се защити в момента, когато се ограничават неправомерно неговите права и затова такива са и правомощията на бюрото, когато констатираме подобни нарушения, обсъждаме дали съответният човек трябва да бъде уведомен.“ Такива нарушения са констатирани не само в СГС, но и в други съдилища в страната.

Рашков съобщи, че в Бюрото има четири случая, в които са решили да уведомят хора, че срещу тях неправомерно са използвани СРС.

И обясни в какво се състои неправомерното прилагане на СРС в тези случаи: „Когато има искане, което не почива на лични фактически данни, в него се изписва едно деяние, на което се дава произволна правна квалификация, съдията не осъществява дължимия контрол, подписва и дава разрешение и така се задвижва опорочена още в нейното стартиране процедура. Така правата на човек могат да бъдат нарушавани месеци наред.“

Той добави, че няма много запитвания от граждания дали са подслушвани. „Има и такива, които правят запитване до бюрото, наивно смятайки, че ако спрямо тях към момента се прилагат СРС, бюрото ще ги уведоми, но това не може да стане. Една жена, която е родена през 1925 г., поиска да я проверим и в момента я проверяваме дали някой спрямо нея не използва СРС като например проследяване, подслушване„, разказа още Рашков.

Все пак каза, че е имало и случаи, в които бюрото отказва да уведоми граждани дали са подслушвани.

В единични случаи то се е натъкнало и трети вид нарушения, този път извършени от структурите, прилагащи СРС – ДАНС и ДАТО. Рашков обясни, че те са заели позицията на слепи изпълнители на разрешенията. Това се случва дори и тогава, когато тези разрешения противоречат на закона.

„В Бюрото имаме намерение да променим този стереотип в насока да упражняват ръководителите на прилагащите структури повече активност, защото те носят отговорност за правомерното прилагане на СРС. Такива примери има доста. Но те зависят от това кой е поискал и кой е разрешил. Ако ние съумеем да постигнем сериозно отношение на съдиите, които разрешават СРС или не допускат такива, ние ще стопираме неправилната практика в процедурите по използване и прилагане на СРС„, заяви Рашков.

През последната година бройката на използваните СРС е над 8000. За да се икономиса време за писане на искания за отделни способи, каза Рашков, в столицата има практика да се иска по-голям набор от оперативни способи. Оттам исканията за отделните бройки оперативни способи скача много, но реално приложените са много малко, стана ясно още от думите на шефа на бюрото.

Председателят на ВКС Лозан Панов определи темата за СРС-тата като „въпрос, който е важен за цялото общество, защото става дума за интервениране върху свободата на личността“. „За мен има две възможни решения. Едното е организационно, т.е. ако има проблеми, които са свързани с комуникацията между институциите, да бъдат разрешени и вторият въпрос е дали са необходими законодателни промени„, каза Панов.

Той посочи, че исканията не се мотивират достатъчно. „В тях се посочват закони, които дори вече са отменени. Недостатъчна мотивираност на съдебните актове, начинът по който се съхранява тази информация, непредоставянето на информация на съдиите, когато взимат тези решения – това са нарушенията„, обясни още председателят на ВКС.

В момента ЗСРС дава възможност на председателя на окръжен съд да поиска от заявителя всички материали, на които се основава искането. На срещата днес е била обсъдена идеята службите да бъдат задължени да предоставят на съдията всички материали по конкретния случай. „Аз съм за тази възможност, защото съдията, за да може да разреши използването на СРС, трябва да има поглед върху всички материали, събрани в преписката и да направи своята обективна преценка необходимо ли е използване на СРС“, сподели Панов.

Както е известно има предложение за промени в НПК, според които главният прокурор или посочен от него заместник прави искане до председателя на ВКС за разрешение за прилагане на СРС по отношение на магистрати. На въпрос на журналисти при тази хипотеза, ако някой от двамата извърши престъпление, кой ще иска и кой ще разрешава използването на СРС, председателят на ВКС заяви: „Аз съм готов да ме контролират както искат, по какъвто начин предпочете законодателят. Нека този въпрос го реши законодателният орган.„

Той напомни, че един от аргументите за предложението за промяна в закона е, че изтича информация към разработваните магистрати. Но Лозан Панов постави следния въпрос: „Ако това е така, дали пътят е законодателна промяна или установяването на причините, поради които изтича информацията? Въпросът е как това да спре„. Той каза, че не вижда пречка по отношение на магистратите да се запази сегашната законодателна уредба.

Иначе стана ясно, че най-много на брой и неаргументирани искания идват от МВР.