Монополът върху истината, или кривото огледало на олигарсите
Една от изконните мечти на всеки задкулисен играч е да създаде монопол върху истината. Ако си представим, че журналистиката е фенер, който осветява тъмните афери и ги вади наяве, основна цел на тъмния играч е да държи фенера в ръцете си, за да избегне опасността светлината да бъде насочена към престъпленията му.
Тази максима стръвно се изповядва по време на целия т.нар. преход у нас от олигарсите в страната. Забогатели от престъпната приватизация, те лелеят за момента, в който никой вече няма да ги пита за първия им милион и за човешките съдби, които са прегазили по пътя си. Затова удобно се дегизират на „независими издатели“, чиито медии превръщат журналистиката от фенер в снайпер за отстрел на враговете на шефовете си. Знаете ги всички – Иво Прокопиев, Цветан Василев, Огнян Донев, Сашо Дончев и десетките им медийни отрочета, които като добре смазана машина мачкат неудобните.
Арсеналът им е голям и минава през статии, пълни с лъжи, до пробутването на измислиците си в различни доклади на европейски организации. Явно на Стария континент са по-склонни да се вързват на играта на олигарсите и да обслужват интересите им, като през период от време пускат по някой друг документ, в който да се плюе по враговете им. Или да се прави опит олигарсите и медиите им да бъдат изкарани жертви на репресии. А понякога обслужването е 2 в 1 и често приключва с трагикомични резултати. Като една поръчкова статия в чуждо издание, в която Иво Прокопиев бе лансиран като „добър олигарх“.
Последен пример за подобна медийна издънка е доклад, писан по опорки на традиционните „партньори“ на олигарсите у нас – „Репортери без граници“ (повече за тях виж тук и тук) и Международния институт за пресата, базиран във Виена. В него на 2 страници се разпростират разсъждения за България и медийната среда у нас, които очевидно не почиват на никакви доказателства. Като например – един политик държал разпространението на печатни издания у нас. Съобщено ей така, без доказателства, без имена. Една жена говори в Брюксел, а разни НПО-та пишат на коляно по опорките й.
И понеже от март държавното дружество „Български пощи“ пое изцяло разпространението на печата у нас, а преди това то се извършваше от няколко десетки фирми, да попитаме и ние – Кой е тоя политик и защо нямате… куража да пишете с имена? Няма нужда медиите на олигарсите да се гърчат на този въпрос – ясно ни е. Няма име, защото няма доказателства. А само с намеци и недомлъвки се надяват манипулацията им да мине. Защото, ако сложиш име, трябва и да го докажеш. Как да го направиш, като в публичните регистри е пълно с опровержения на лъжите ти? И затова олигарсите и медиите минават на сталинистки режим – няма човек, няма проблем, и гузно си премълчават, че и факти няма. Истински шедьовър на олигархичната пропаганда!
Нататък текстът продължава още по-сърцераздирателно с описанието, че „медийната собственост (в България – б.р.) е непрозрачна и се характеризира със завземането на медийния пазар от олигарси, които използват медийната си власт да упражняват политическо влияние и да нападат и очернят съперниците и критиците“. Който прочете това, веднага се сеща за медиите на Прокопиев, Василев и Донев и плеядата от перодръжки около тях. Тези издания са собственост на олигарси, подсъдими заради афери с пари на гражданите и държавата, а босовете им ги ползват, за да се мъчат да влияят върху политическия и икономическия живот на страната. Сетете се само за разказа на премиера Бойко Борсов как Прокопиев му пробутал няколко негови министъра в първия му кабинет. По-добър пример за олигархия и медиен натиск върху властта – здраве му кажи! Освен това изданията на олигарсите подскачаха като ужилени, когато депутатът Делян Пеевски и няколко негови колеги от ДПС внесоха законопроект, с който се осветлява финансирането и собствеността на медиите в страната. А като публикуваха тази година декларациите си, стана ясно какво имат да крият – милиони грантове финансиране, с което издържат фалиралите си медии.
А за последната част от описанието – „очернят съперниците и критиците“, просто лепва на олигархичните медии като етикет. Те от години работят като пресцентър на издателите си и „стрелят“ по поръчка по враговете им. Най-отявлената им мишена пък е депутатът от опозиционната ДПС и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски и изданията му. Причината е прозаична – народният представител от години осветлява аферите на подсъдимите босове през законодателната си дейност, а изданията на „Телеграф медиа“ сме изписали стотици разследвания за далаверите на олигарсите Прокопиев, Василев, Донев и Дончев и други като тях задкулисни играчи.
А това адски ги вбесява. И затова поръчват клеветнически доклади зад граница. Когато се пробваш да клеветиш врага си по този начин обаче, рискуваш да обрисуваш себе си. Както е станало сега.
в-к „Монитор“
